Sir 40

1 ^a М ного трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.

2 ^b Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.

3 ^c От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,

4 от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, –

5 ^d всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.

6 Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:

7 бидейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.

8 Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.

9 Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари –

10 ^e всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.

11 ^f Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.

12 Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.

13 ^g Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.

14 ^h Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците – най-накрай ще загинат.

15 ⁱ Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;

16 остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.

17 Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.

18 ^j Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.

19 ^k Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.

20 ^l Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.

21 Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.

22 Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.

23 Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си – всякога.

24 ^m Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.

25 Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.

26 ⁿ Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:

27 ^o в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;

28 страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.

29 Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.

30 Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;

31 но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.

32 В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.